Old Man in Sorrow (On the Threshold of Eternity), 1890, Vincent

Old Man in Sorrow (On the Threshold of Eternity), 1890, Vincent van Gogh

Убийствените страсти

„ Гневът и паниките освен депресират и потискат индивида, само че от време на време могат даже и да го убият. “ ~ Хорас ФЛЕТЧЪР

Страхът не е единствената страст, което може да предизвиква смъртоносна щета. Хората със слаби сърца се поучават да се пазят от необикновени и мощни страсти, само че и здравите хора не са застраховани против тях. Много гневни пристъпи са завършвали със сърдечни или мозъчни удари и гибел. Тъгата, продължителната ревнивост и корозивната тревога са виновни в доста случаи за предизвикването на лудост. Емоциите, затова убиват.

Скръбта е една от най-известните и най-често срещани убийствени страсти. Казват, че ренесансовият художник Кореджо починал от отчаяние за това, че получил единствено 40 дуката за една картина, която в този момент се пази в трезора на Дрезденската изложба. Кийтс умрял от рецензия, която била прекомерно мощна за неговата сензитивна душа. От такава гибел са починали стотици други хора с чувствителни души. Не са редки случаите, когато девойки са умирали, разочаровани от крах в любовта. Дори и насладата убива, когато нейната мощ ни връхлети прекомерно ненадейно. Вестниците от време на време загатват за гибелта на възрастен родител при ненадейно идване на от дълго време изгубено дете или за настъпването на съдбовен край, в резултат на прекомерно огромно благополучие. В Париж един човек умрял, откакто схванал, че лотарийният му билет е печеливш.

Дори в случай че страстта не е толкоз мощна, с цел да убие, нейното въздействие може да бъде извънредно нездравословно. Един припадък на яд ще унищожи апетита, ще наруши храносмилането и ще разстрои нервите на индивида за часове, даже и за дни. Той може да разстрои цялостното физическо положение на индивида, като порази както умствените, по този начин и моралните благоприятни условия. Както трансформира хубавото лице в отвратителна мимика, по този начин гневът трансформира цялото въодушевление на личността за несъмнено време. Гневът на майката може даже да токсини бозаещото дете. Крайният яд или боязън може да провокира появяването на физическо (соматично) заболяване или да вземем за пример - повръщане.

Ревността може да дисбалансира работата на цялото човешко тяло. Тя е един от най-смъртоносните врагове на здравето, щастието и триумфа. Хората, които стават жертви на ревността, постоянно изцяло изгубват своето здраве (докато не се отстрани причината) и дотам се деморализират, че или се самоубиват, или убиват някого, или полудяват. Дадена мощна, продължителна ненавист може от време на време освен да наруши процеса на храносмилане, асимилиране и душевния мир, само че и да съсипе изцяло характера.

Тези и доста други въздействия на страстите върху тялото се дължат на избрани химични субстанции, които се отделят от тялото при мощни страсти. Лекарите споделят, че те са аналогични на отровата, която отровните змии отделят под въздействие на страха или гнева. Змията има торбичка, в която събира отровата си; ние нямаме и тя се популяризира по цялото тяло, макар напъните ни да я отстраняваме.

Професор Елмър Гейтс, един от водещите откриватели на страстите, споделя:

„ Никой не трябва да се учудва, че страстите, породени от тъга, болежка и горест оказват въздействие върху функционалностите на организма, тъй като всеки един би трябвало да е следил по какъв начин по време на тези депресивни страсти дишането и кръвообращението се забавят, храносмилането се разстройва, бузите стават бледи, погледът се замъглява и т. н. “ С разнородни средства и уреди, посредством които се дефинират „ точката на отмалялост “, „ времето за реакция “ и т. н., проф. Гейтс е разкрил, че човек е кадърен на по-голяма мускулна, интелектуална и волева активност, когато се намира под въздействие на положително въодушевление, в сравнение с при съществуването на депресивни страсти. „ Тялото поставя старания да се освободи от остатъчните артикули в тъканите в резултат на обмяната на веществата “, споделя проф. Гейтс „ и не е чудно, затова, че по време на мощна тъга очите се пълнят със сълзи; че при неочакван боязън червата и бъбреците ускоряват активността си; че при нескончаем боязън върху кожата избива студена пот; че по време на яд устата се изпълва с горчив привкус, което се дължи на нарасналото обособяване на сулфоцианати. Потта по време на боязън има друг химичен състав и даже мирише по друг метод от потта, отделяна при радостно въодушевление. “ След като отбелязва по какъв начин тялото се пробва да изхвърли тези токсини от себе си, проф. Гейтс продължава: „ Сега може да бъде потвърдено по доста способи, че отделянето на остатъчните артикули от тялото се забавя от угнетяващите и мъчителни емоции; не, даже по-лошо от това — самите депресивни страсти са виновни за увеличение на тези токсини в тялото. И назад, приятните и радостни страсти през времето, когато се демонстрират, потискат отровния резултат на депресивното въодушевление и подтикват клетките на тялото да основават и складират витална сила и хранителни субстанции в тъканите. От всички тези опити може да се извлече един скъп съвет: по време на горест и тъга би трябвало да се поставят съзнателни старания за ускорение на дишането, потенето и отделянето за по-бързото извеждане на отровите. Ако сте натъжени, излезте на чист въздух и започнете да правите физически извършения, до момента в който се изпотите. Къпете се по няколко пъти дневно, с цел да измиете кожата от отделените от тялото субстанции, и на първо място използвайте всичките ви познати начини като спектакъл, лирика и други изящни изкуства, с цел да предизвикате умишлено у себе си радостни и приятни страсти. Всичко, което предизвика продължителни или мощни отрицателни страсти е нездравословно, без значение дали това е облекло, спектакъл или нещо друго. Радостта е средство, а не последна цел — тя основава сила, подкрепя растежа и храненето и удължава живота. Емоциите и другите усеща ни обезпечават всички наслади в живота и тяхното научно проучване и рационално потребление е значима стъпка в изкуството да си служим с мозъка по-умело и по-ефикасно. Чрез подобаваща методика депресивните страсти могат да бъдат на практика отстранени от живота, което ще разреши да се възползваме в по-пълна степен от позитивните страсти. Всичко това е извънредно оптимистично. “

Да носим със себе си тъга или тъга месец след месец или година след година, както доста от нас вършат, значи да правим закононарушение по отношение на себе си и по отношение на всички, с които поддържаме връзка. Това безусловно не е потребно за никого, минимум за скърбящата персона, която несъмнено не се усеща щастлива от това, че тъгува. Починалият или отпътувал човек не може да изпита наслада от непрекъснатата горест и всеки, който живее с тъгата е депресиран и страда от пелената на скръбта. Тази горест е едно самосъжаление, форма на нарцисизъм. Удоволствията и удобствата, които са идвали от избран източник, може да са изчезнали от живота ви, само че за какво да не живеете с радостните мемоари за това, което ви е радвало, вместо да бъдете нещастни и да огорчавате живота на доста други, единствено тъй като не можете да си върнете същите тези удоволствия и улеснения? Какво бихте си помислили за екскурзианта, който, връщайки се от Швейцария, ридае и тъгува за това, че не е могъл да остане вечно в някоя красива котловина и да се любува на прелестната панорама? Вместо това вие очаквате да видите един човек с искра в очите, който с приповдигнато въодушевление да ви опише за хубостите, които е видял, и за удоволствията, които е почувствал.

Гневът има доста форми и се дължи на доста аргументи, само че както Хорас Флечър декларира, неговата подбуда се корени в страха. Някой е ядосан, тъй като различен е направил или споделил нещо, което може да му аргументи физическо пострадване, накърняване на материалното му положение, отнемане от някое извънредно прелестно наслаждение, очерняне на репутацията му или преустановяване на обещано другарство. Самоуверената, безстрашна и уравновесена персона не се гневи, макар че изпитва същите компликации и неприятности, които карат другите хора да се „ разрушават на части “ по десетина пъти дневно. Този израз, прочее, разказва доста тъкмо въздействието на гнева. Умствената и физическа естетика се „ разрушава на части " и дълго време по-късно не може да се възвърне.

Самоконтролът е защитно средство против гнева. Логичното и деликатно обмисляне на случките и техния резултат благоприятства построяването на самоконтрола. Честа причина за предизвикателство на яд е окачествяването ни с обидна подготовка. Помислете за миг върху сходна засегнатост и ще видите, че не си коства да изпускате нервите си за такава нелепост. Вие сте гневни, тъй като се страхувате, че някой може да повярва, че тази характерност е вярна. Ако обаче сте изцяло сигурен в себе си и в положителната си известност, обидният епитет няма да провокира по-голям резултат от лаенето на някое куче или изричането на някоя дума на непознат език, който е неясен за вас. Тя няма никакви действителни последици за вас, с изключение на резултата, който вие й позволите да има върху вашия личен разум. Обидната дума не трансформира събитията в дадената обстановка по никакъв метод. По рационален метод е постъпил Мирабо, който един път, при диалог в Марсилия, бил наименуван „ клеветник, измамник, палач и бандит ". „ Ще изчакам, господа, до момента в който свършите с любезностите “.

Да се гневите на някой, тъй като не си е приключил работата както би трябвало, също няма да ви помогне доста. Това няма да поправи грешката, нито да накара сбъркалия повече да не я повтаря. Вместо това посочете му грижливо къде е сбъркал, както и верния способ. По този метод силата ви ще бъде изразходвана доста по-полезно, в сравнение с в случай че си позволите да се разгневите.

Обикновено повода за разгневяването е незначителна. Доказателство за това са избухливите хора, които постоянно на идващия ден се извиняват, когато нещата им наподобяват много по-различни. Изградете си навика да образувате тези „ утрешни “ преценки и още през днешния ден вашите гневни експлоадирания доста ще намалеят. Култивирайте в себе си оптимизъм, като отделяте изключително внимание на любящите мисли към всички хора, с които поддържате връзка, и скоро ще видите, че ще ви е мъчно да се разгневите на някого. Ако умишлено култивирате мисълта си в тази посока, омразата и ревността ще изчезнат. Каквато и да е убийствената ви страст, на която позволявате да унищожава щастието и да редуцира живота ви, средството против нея постоянно може да се открие във вас самия, във вашите мисли и дейности. Отдавна Епиктет е споделил: „ Мисля за дните, когато не съм бил ядосан. Аз бях ядосан всеки ден, в този момент съм ядосан всеки 3-4 дни. Ако пропуснете да се разгневите повече от трийсет дни, принесете жертва в името на Бога. “

Из: „ Човекът стопанин на мислите и възприятията си “, Орисън Сует Марден, изд. „ Здраве и благополучие “, 2005 година
Картина: Old Man in Sorrow (On the Threshold of Eternity), 1890, Vincent van Gogh, commons.wikimedia.org